Страница:<1 2 3 ...>

Приемният родител като самотен бегач на дълги разстояния – по повод на Националната среща по приемна грижа

11.2018

Националната среща по приемна грижа тази година бе посветена на „трудните” деца и трудния диалог между различните страни в процеса. В рамките на три дни бяха проведени поредица от обучителни модули и работни сесии, които очертаха следните акценти в проблематиката:
•    Все още липсва дете-центриран подход в работата по приемна грижа в България.
•    Приемни родители от няколко области споделят, че трудно се справят: липсват им надграждащи обучения, не са провеждани нито групови, нито индивидуални супервизии (предвидени и финансирани по проекта).
•    Един от най-болните проблеми е реинтеграцията на децата – на много места липсва работа с биологичното семейство, поддържането на връзка между биологичните родители и детето в приемното семейство е съобразно желанието само на родителите (често никой не пита детето и не се съобразява с неговото мнение). Социалните работници са изключително административно ориентирани.
•    Специалистите, които подкрепят приемните семейства, рядко се интересуват от това как приемните деца са възприемани от другите деца в семейството, какво преживяват собствените деца на приемните родители в процеса на приемна грижа.
•    В много области приемните семейства са оставени сами да се справят: контакти с институциите (училища, детски градини), прегледи и интервенции при специалисти, справяне с поведенчески проблеми с децата, провеждане на срещи с биологични родители или роднини. Липсва подкрепа на приемните семейства.
•    Необходимостта от включване на психологическа подкрепа за детето в приемното семейство не се отчита! На много места социалният работник и приемният родител са в ролята на психолог, защото не се издават направления от ОЗД за ползване на психологически услуги. Независимо от възрастта си всяко дете в приемна грижа има нужда от психологическа подкрепа.
•    В повечето случаи липсва психологическа подкрепа на приемните родители. Често не се отчитат настъпилите промени в ресурса на приемните семейства. Затова много от тях се отказват. Приемни родители стигат до сериозни заболявания в резултат на това, че никой не чува техния зов за помощ - липсва заместваща приемна грижа. Не се изпълняват с години взети решения от ОЗД за извеждане на деца от приемните им семейства (и семейството, и детето страдат).

Тези и още много конкретни проблеми бяха поставени в директен разговор с ръководителите на проект „Приеми ме“. Те ни увериха, че се очаква преработка в тази част на методиката, която се отнася до супервизиите - обособяване на част за индивидуални супервизии на семействата.

По повод на направените констатации по време на срещата ще напомним, че Сдружение „Съучастие“ многократно е изразявало позицията, че методиката и конкретната работа по проект „Приеми ме“ занижиха постигнатите стандарти от НПО, които предоставяха услугата „Приемна грижа“. Многобройните ни сигнали за безобразия в работата с приемните семейства оставаха без реакция, докато институции и институционализирали се НПО се чудеха как да прикриват с мъртва статистика и шумни церемонии царящия формализъм в системата. Плахите опити на приемните родители по места да се оплачат и да се самоорганизират (дори чрез синдикална организация) бяха неутрализирани от „администраторите“ на приемната грижа. Местни структури за реална подкрепа на приемната грижа на повечето места няма. За пореден път централизмът победи. Този път той се изсипа с цялата си власт върху приемната грижа – родители и деца. Защо? Защото приемната грижа е общностна, гражданска подкрепа на деца и техните семейства. А там където има много граждани с общ интерес изглежда опасно …
Затова все повече си представяме приемния родител като самотен бегач на дълги разстояния…

Как приемната грижа дава крила

11.2017

Класният ръководител на приемно дете от област Варна беше отличен със специална награда в тазгодишната церемония „Спасители на детството”, организирана от НАПГ. Г-жа Максимова е номинирана от приемния родител и от психолог на Сдружение „Съучастие“. Номинация получава и приемното семейство – не само от психолога, но и от общността на приемните родители.
Детето попада в това приемно семейство преди 5 години. Към август 2012г. то вече е навършило 6г., но това е само една календарна възраст. Детето не може да регулира физиологичните си нужди и все още е с памперси. Придвижва се само, но поради вроден и лекуван неадекватно проблем на двете крачета, стъпва трудно. Налага се постоянно ползване на ортопедични обувки.
Една година след настаняването на детето в приемното семейство, в социалния доклад е записано: " На 7 годишна възраст вече използва отделни думички". Огромно предизвикателство пред приемното семейство е как да научи детето на елементарни навици, тъй като за него влизането в банята например, предизвиква ужас, крясъци, блъскане на главата в каквото намери. Нощното напикаване продължава година след настаняването в семейна среда. До тогава детето проявява самостоятелност, само когато се храни с лъжица. Пиенето с чашка е с подкрепа на възрастен. Липсва съдействие от негова страна при обличане и събличане.
Днес Оги е успешно завършил трети клас на ОУ "Св.Св.Кирил и Методий", Старо Оряхово, област Варна. За трета година завършването е с Общинска награда: Грамота - специално отличие за високи резултати в учебно-възпитателния процес и положен изключителен труд, упоритост и постоянство!!! Дотук обаче е една непрекъсната борба с институции и стигми, за да не влезе детето в помощно училище.
Преди да тръгне в първи клас, Оги вече знае буквите, познава и цифрите. Величка, неговата приемна майка, прави „пътеки" до масовото училище с молба: „Не го приемайте като приемно дете, приемете го като мое, той не е за помощно училище, трябва му социализация!!!“ Следва много упорит труд на много хора (учител, логопед в ЦСРИ, приемно семейство, целият училищен персонал, всички деца в училището). В първите часове на втори клас Оги се оказва един от четиримата в класа, които не са забравили да четат през ваканцията. Вече започва да преразказва сам прочетеното.
Днес в училище, Оги ни посрещат така: „Елате да ви покажа - това е моята любима класна - запознайте се. А това са съучениците ми“ - и поименно представя всеки.
Ето така, приемната грижа може да дава крила!

Летни усмивки край морето

07.2017

Нашите партньори от Лондон „Kидс Кеър“ подариха на 27 деца от приемни семейства летуване в с.Шкорпиловци. Деца, приемни родители и психолози прекараха три дни заедно край морето – на плажа и в гората. Времето беше съучастник в игрите и общуването на децата, които накрая написаха следното: …

„Drag Zone“ сбъдва тийнейджърска мечта

2017.03

В навечерието на Коледа едно момче тихичко прошепва на глас най-съкровената си мечта,
въпреки че знае, че на този свят няма кой да я осъществи, или поне така си мисли до този
момент. Тече трескава подготовка за празника, списъкът с коледни подаръци е вече готов. Всеки подарък има лимит – 15 лв. Толкова може да си позволи екипът на Сдружение „Съучастие“. Момчето е на 16 години и му е ясно, че за сума от 15 лв. (дарена за всяко дете, настанено в приемно семейство) няма как да получи мечтания велосипед за 700 лв., но все пак споделя мечтата си, макар и на шега.
Коледа минава, януари се намества в новата година. Това е и неговият месец: студен, колкото студени са и мечтите му, освен тази да има колело. Дори и на шестнадесет, дори и тийнейджър, дори и момче, което дълго е лишавано от възможности, които имат младежи на неговата възраст, той започва да спестява пари, но сумата е непосилна за него.
Екипът, който работи с младежа, решава да потърси възможности за сбъдване на мечтата и се обръща към „Drag zone“, в лицето на Галин Георгиев от гр. Варна. Към него е отправена молба за съдействие за закупуване на велосипеда с отстъпка от цената. След проведени разговори се разбира, че мечтаният модел не се предлага в магазините. Все пак, героят в колоездачни дрехи - Галин и неговите прекрасни колеги от „Drag zone“ - гр. Варна, успяват с усилия и упоритост да съберат необходимите части от всички магазини в България, за да сглобят така желания велосипед.
През месец март „Drag zone“ поднася своята изненада. Колелото е сглобено и е дарено напълно безплатно за рождения ден на момчето! Към подаръка си „Drag zone“ добавя и допълнителни аксесоари – каска и ръкавици, за да може момчето да се наслаждава изцяло на приключенията, които предстоят с новия му „приятел”. И като във всяка приказка: „Когато много силно искаш нещо, цялата Вселена ти помага”…..
С искрена благодарност към екипа на „Drag zone“: Галин, Йордан, Кристиан и Иво, както и към магазините от тази верига, които изпратиха необходимите части.

Дядо Коледа отново беше при нас!

12.2016г.

В навечерието на празника, Дядо Коледа отново дойде при нас, а ние тази година бяхме много повече!
С подкрепата на „Кидс Кеър” (Лондон) Дядо Коледа раздаде много подаръци на децата в приемни семейства от Варна и Аксаково. На коледното тържество, деца и възрастни играха заедно и се радваха на доброто, което са постигнали през годината. За много деца в приемни семейства изминалата година донесе повече обич и здраве, повече увереност, по-голяма самостоятелност и пълноценно развитие. За това Дядо Коледа благодари на приемните родители и обеща да дойде отново догодина.

Страница:<1 2 3 ...>