ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКОВОТО ПОВЕДЕНИЕ ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ГРИЖИТЕ ЗА ДЕЦА ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ
Страница:<1 >

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНАТА УСЛУГА „ПРИЕМНА ГРИЖА”
Модел на сдружение „Съучастие” и Отдел „Закрила на детето” – Варна

Въпреки наличието на стандарти за предоставяне на услугата „приемна грижа” методиките, по които работят различните доставчици, по различен начин съответстват на посочените от Държавата изисквания. Това ни мотивира да представим нашият начин на работа в очакване на бъдеща дискусия за качеството на премната грижа в България.

FOSTER CARE SOCIAL SERVICE PROVISION
A Model for foster care developed by „Co-participation” Association and the Department for Child Protection-Varna

The need to put forward our method of work is driven by the fact that although the presence of standards for providing the “foster care” service, the methodologies the different providers use, correspond in a different way to the standards adopted by the State. Undoubtedly, the difference in methodologies would not be the cause of our anxiety, as long as it led to the development of the service itself.

ПРЕВЕНЦИЯ НА ИЗОСТАВЯНЕТО НА ДЕЦА ОТ РОМСКА ОБЩНОСТ

Процесът на деинституционализация на грижите за деца в България ще бъде доведен до успешен край, ако заедно с извеждането на децата от институциите се предприемат усилия за предотвратяване на случаите на тяхното изоставяне. Очевидно е, че без системна работа, насочена към превенция на изоставянето, не може да се ограничи потока от деца към институциите. Въпреки това, тази сфера все още очаква развитие, иновации и добри практики.
В отговор на необходимостта да се намалят случаите на изоставяне на деца и настаняването им в институции ние предлагаме превантивен модел, до който сме достигнали в резултат на продължителната ни работа в ромските махали на гр.Варна.

ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИЯ

Трудности в процеса на деинституционализация на децата, лишени от родителски грижи

Всички форми на деинституционализация показват, че проблемите в процеса на интеграция на децата, лишени от родителски грижи, са много, а възможностите на социалните работници, приемните и осиновителски семейства да се справят с тях, са твърде ограничени. След като през последните няколко години се предприеха мерки за насърчаване на деинституционализацията, тези проблеми излязоха на преден план и все по-настойчиво търсят своите решения.

ЗА МОТИВАЦИЯТА НА КАНДИДАТ-ПРИЕМНИТЕ СЕМЕЙСТВА

„Приемната грижа не е приятна тема. В центъра на вниманието тук са нещастни и откъснати от семейната им среда деца, зад чиято участ прозират недъзите на обществото. Разглежданите проблеми са сложни и емоционално натоварени. Противоречията и парадоксите изобилстват, а очакванията и желанията на множеството заинтересовани участници често се разминават” (Ш.Джорд, Н.Ауденховън). Независимо от това все повече хора проявяват интерес към живота на приемните семейства и перспективите, които разкриват те за настанените в тях деца. Доминират както романтичните нагласи във възприемането на този нов (но не и непознат в миналото) начин на отглеждане на деца, така и скептицизмът, основан на неверието във възможностите и мотивите на приемните семейства.
Настоящото проучване е посветено на мотивацията на кандидат-приемните родители: кои са факторите, които влияят върху техните избори. Резултатите от проучването ще помогнат на читателя да си отговори на въпроса дали приемните родители са хора, които отглеждат деца срещу пари.

Страница:<1 >