Сдружение Съучастие

Университетското издателство на Шуменски университет издаде книгата „Мобилен подход за социално-педагогическа работа със семейства в риск“ с автор Илиян Ризов - председател на УС на Сдружение „Съучастие“.
В продължение на много години авторът на монографията, заедно със своите колеги от Сдружение „Съучастие“, разработва и изследва модели за социално-педагогическа работа, основани на мобилен подход. Целта е да се намалят случаите на изоставяне на деца и настаняването им в институции, да се ограничи насилието и недостатъчната грижа за тях.
В съдържанието на книгата намират място резултати от количествени и качествени изследвания, примери от практиката, свидетелства и анализи, чрез които се разкриват движещите механизми за промяна на семействата по пътя към подобряване на благосъстоянието на децата.

Желаещите да закупят книгата на хартиен носител могат да ни пишат на: office@sauchastie.org

Въпреки наличието на стандарти за предоставяне на услугата „приемна грижа” методиките, по които работят различните доставчици, по различен начин съответстват на посочените от Държавата изисквания. Това ни мотивира да представим нашият начин на работа в очакване на бъдеща дискусия за качеството на премната грижа в България.

The need to put forward our method of work is driven by the fact that although the presence of standards for providing the “foster care” service, the methodologies the different providers use, correspond in a different way to the standards adopted by the State. Undoubtedly, the difference in methodologies would not be the cause of our anxiety, as long as it led to the development of the service itself.

Процесът на деинституционализация на грижите за деца в България ще бъде доведен до успешен край, ако заедно с извеждането на децата от институциите се предприемат усилия за предотвратяване на случаите на тяхното изоставяне. Очевидно е, че без системна работа, насочена към превенция на изоставянето, не може да се ограничи потока от деца към институциите. Въпреки това, тази сфера все още очаква развитие, иновации и добри практики.
В отговор на необходимостта да се намалят случаите на изоставяне на деца и настаняването им в институции ние предлагаме превантивен модел, до който сме достигнали в резултат на продължителната ни работа в ромските махали на гр.Варна.

Всички форми на деинституционализация показват, че проблемите в процеса на интеграция на децата, лишени от родителски грижи, са много, а възможностите на социалните работници, приемните и осиновителски семейства да се справят с тях, са твърде ограничени. След като през последните няколко години се предприеха мерки за насърчаване на деинституционализацията, тези проблеми излязоха на преден план и все по-настойчиво търсят своите решения.